Защо Борисов беше при Путин?
Владимир Путин даде обещание на българския министър председател Бойко Борисов да изследва дали към момента е възможно газопроводът „ Турски поток “ да стигне до България. Двамата разговаряха също и за подновяването на плана за АЕЦ „ Белене “. За българското държавно управление това значи завой на 180 градуса от Брюксел към Москва. Какво обаче по-точно се трансформира: отношението на Европейски Съюз към Русия, или политиката на обособени водачи, решили да се възползват от геополитическата мощност на Кремъл?
България още веднъж ли е другар?
България е най-близкият исторически съдружник на Русия - с две изключения: през Първата и Втората международна война. Така се майтапиха съветските дипломати през 1990-те години. Това отразява може би най-добре както взаимните благосклонности сред руснаци и българи - два православни славянски народа, воювали дружно преди 140 години против Османската империя, по този начин и всичките съмнителни игри на политиците от двете страни.
След разпадането на Съветския съюз, България престана да бъде " по-малкият брат ", както иронично отбелязваха някои тогава. А при ръководството на Бойко Борисов поредно бяха заровени най-големите стопански планове, които можеха да обвържат Русия и България - довършването на АЕЦ „ Белене “ и прокарването на газопровода „ Южен поток “ през Черно море и по суша да самото сърце на Европейски Съюз. За спомен от неосъщественото съдействие останаха многомилиардни разноски - както за Москва, по този начин и за София. По публични данни, единствено от замразяването на „ Южен поток “ руснаците са изгубили над 50 милиарда рубли, в случай че не и доста повече, както настояват някои самостоятелни специалисти.
„ Люшканията “ на българската политика
Борисов се трансформира „ русофоб “ още преди съветското външно министерство да вкара модата да назовава по този начин всеки втори задграничен водач. Още през 2016 година българският министър председател подаде оставка след успеха на „ проруския “ Румен Радев на президентските избори. Сега Борисов дойде в Москва след президента Радев и повтори неговите оферти за съдействие. И най-важното - той се „ разкая “ за това, че персонално бил повлиял за охлаждането на двустранните връзки.
Причината за тази смяна може би е в неналичието на обезщетения от страна на Европейски Съюз за отхвърли на България от „ Южен поток “, на които в София разчитаха толкоз доста, както и в настоящата българска политика. Борисов и неговата партия ГЕРБ са на власт от 2009 година с дребни спирания и желаят да останат в ръководството. Затова би трябвало да регистрират и измененията в публичните настроения. А нарасналите благосклонности към Русия са една от тях.
Впрочем, любовта към руснаците и страхът от съветската взаимозависимост са обичайни „ люшкания “ в българската политика. Интересно би било да се разбере дали обръщането на България към Русия може да стане дълготрайна наклонност, и дали отразява измененията в европейската политика като цяло. Формално погледнато „ покаянието “ на Бойко Борисов в последна сметка е единствено още една черешка в тортата на Кремъл, каквито преди него сложиха също и водачите на Германия, Франция и Япония.
Европа на другите ползи
Иван Преображенский
Някои коментатори показват последните срещи на Владимир Путин с задгранични водачи и неотдавна завършилия Петербургски интернационален стопански конгрес като „ коренен пробив на дипломатическата обсада от страна на Европейски Съюз “. Високопарното съпоставяне със почналото през 1992 година възобновяване на икономическите връзки на Русия със страните от Запада обаче е пресилено. Усещането за „ пробив “ е по-скоро резултат от ефикасната работа на съветската дипломация, която съумя да свърже няколко напълно разнообразни събития.
Визитата на Ангела Меркел в Сочи, да вземем за пример, беше знак на обичайната учтивост. Путин още веднъж бе определен за президент на Русия и, независимо от отношението на немските управляващи към резултатите от изборите, дипломатическият етикет изискваше да бъде поздравен лидерът на такава огромна страна. А след завръщането на Меркел в Берлин глобите бяха продължени.
Японският министър председател Шиндзо Абе към този момент на няколко пъти идва в Русия заради Курилските острови - изцяло безрезултатно. А прагматикът Еманюел Макрон от дълго време беше заречен да посети Москва. И тази аудиенция е плод на дълги договаряния, пък и на такива срещи не се отива с празни ръце - най-малкото би трябвало да се подпишат някакви контракти, както в тази ситуация с Total и „ Новатек “, или срещата да бъде скрепена най-малко с декларация за планове.
„ Пробивът “ ще изчака
В този смисъл можем да създадем следния извод: визитата на Бойко Борисов не е пробив. Нито пък предстоящата през юни аудиенция на Владимир Путин в Австрия, където той ще беседва с новото, евроскептично австрийско държавно управление, ще бъде подобен. Засега се вижда само повишен интерес от страна на обособени европейски страни към взаимни планове с Русия. Едни чакат съдействие, други се блазнят да топнат пръст в кацата с съветски мед и са подготвени да платят цената за повече „ геополитическо влияние “. Но общият курс на въздържаност по отношение на Кремъл и за продължение на глобите си остава неизменен.
България още веднъж ли е другар?
България е най-близкият исторически съдружник на Русия - с две изключения: през Първата и Втората международна война. Така се майтапиха съветските дипломати през 1990-те години. Това отразява може би най-добре както взаимните благосклонности сред руснаци и българи - два православни славянски народа, воювали дружно преди 140 години против Османската империя, по този начин и всичките съмнителни игри на политиците от двете страни.
След разпадането на Съветския съюз, България престана да бъде " по-малкият брат ", както иронично отбелязваха някои тогава. А при ръководството на Бойко Борисов поредно бяха заровени най-големите стопански планове, които можеха да обвържат Русия и България - довършването на АЕЦ „ Белене “ и прокарването на газопровода „ Южен поток “ през Черно море и по суша да самото сърце на Европейски Съюз. За спомен от неосъщественото съдействие останаха многомилиардни разноски - както за Москва, по този начин и за София. По публични данни, единствено от замразяването на „ Южен поток “ руснаците са изгубили над 50 милиарда рубли, в случай че не и доста повече, както настояват някои самостоятелни специалисти.
„ Люшканията “ на българската политика
Борисов се трансформира „ русофоб “ още преди съветското външно министерство да вкара модата да назовава по този начин всеки втори задграничен водач. Още през 2016 година българският министър председател подаде оставка след успеха на „ проруския “ Румен Радев на президентските избори. Сега Борисов дойде в Москва след президента Радев и повтори неговите оферти за съдействие. И най-важното - той се „ разкая “ за това, че персонално бил повлиял за охлаждането на двустранните връзки.
Причината за тази смяна може би е в неналичието на обезщетения от страна на Европейски Съюз за отхвърли на България от „ Южен поток “, на които в София разчитаха толкоз доста, както и в настоящата българска политика. Борисов и неговата партия ГЕРБ са на власт от 2009 година с дребни спирания и желаят да останат в ръководството. Затова би трябвало да регистрират и измененията в публичните настроения. А нарасналите благосклонности към Русия са една от тях.
Впрочем, любовта към руснаците и страхът от съветската взаимозависимост са обичайни „ люшкания “ в българската политика. Интересно би било да се разбере дали обръщането на България към Русия може да стане дълготрайна наклонност, и дали отразява измененията в европейската политика като цяло. Формално погледнато „ покаянието “ на Бойко Борисов в последна сметка е единствено още една черешка в тортата на Кремъл, каквито преди него сложиха също и водачите на Германия, Франция и Япония.
Европа на другите ползи
Иван Преображенский
Някои коментатори показват последните срещи на Владимир Путин с задгранични водачи и неотдавна завършилия Петербургски интернационален стопански конгрес като „ коренен пробив на дипломатическата обсада от страна на Европейски Съюз “. Високопарното съпоставяне със почналото през 1992 година възобновяване на икономическите връзки на Русия със страните от Запада обаче е пресилено. Усещането за „ пробив “ е по-скоро резултат от ефикасната работа на съветската дипломация, която съумя да свърже няколко напълно разнообразни събития.
Визитата на Ангела Меркел в Сочи, да вземем за пример, беше знак на обичайната учтивост. Путин още веднъж бе определен за президент на Русия и, независимо от отношението на немските управляващи към резултатите от изборите, дипломатическият етикет изискваше да бъде поздравен лидерът на такава огромна страна. А след завръщането на Меркел в Берлин глобите бяха продължени.
Японският министър председател Шиндзо Абе към този момент на няколко пъти идва в Русия заради Курилските острови - изцяло безрезултатно. А прагматикът Еманюел Макрон от дълго време беше заречен да посети Москва. И тази аудиенция е плод на дълги договаряния, пък и на такива срещи не се отива с празни ръце - най-малкото би трябвало да се подпишат някакви контракти, както в тази ситуация с Total и „ Новатек “, или срещата да бъде скрепена най-малко с декларация за планове.
„ Пробивът “ ще изчака
В този смисъл можем да създадем следния извод: визитата на Бойко Борисов не е пробив. Нито пък предстоящата през юни аудиенция на Владимир Путин в Австрия, където той ще беседва с новото, евроскептично австрийско държавно управление, ще бъде подобен. Засега се вижда само повишен интерес от страна на обособени европейски страни към взаимни планове с Русия. Едни чакат съдействие, други се блазнят да топнат пръст в кацата с съветски мед и са подготвени да платят цената за повече „ геополитическо влияние “. Но общият курс на въздържаност по отношение на Кремъл и за продължение на глобите си остава неизменен.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ